компилиране

Речник на българския език

компилѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • компелиране
  • компелирани
  • компелиръне
  • компелиръни
  • компилирани
  • компилиръне
  • компилиръни
  • кумпелиране
  • кумпелирани
  • кумпелиръне
  • кумпелиръни
  • кумпилиране
  • кумпилирани
  • кумпилиръне
  • кумпилиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-пи-ли-ра-не
членувано ком-пи-ли-ра-не-то
мн.ч. ком-пи-ли-ра-ния
членувано ком-пи-ли-ра-ни-я-та