компилативен

Речник на българския език

компилатѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • компелативен
  • компелативин
  • компелътивен
  • компелътивин
  • компилативин
  • компилътивен
  • компилътивин
  • кумпелативен
  • кумпелативин
  • кумпелътивен
  • кумпелътивин
  • кумпилативен
  • кумпилативин
  • кумпилътивен
  • кумпилътивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ком-пи-ла-ти-вен
непълен член ком-пи-ла-тив-ния
пълен член ком-пи-ла-тив-ни-ят
ж. р. ком-пи-ла-тив-на
членувано ком-пи-ла-тив-на-та
ср. р. ком-пи-ла-тив-но
членувано ком-пи-ла-тив-но-то
мн. ч. ком-пи-ла-тив-ни
членувано ком-пи-ла-тив-ни-те