комендант

Речник на българския език

коменда̀нт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. коменда̀нти, м.
1. Длъжностно лице при военните, което отговаря за контролиране на реда и дисциплината в един гарнизон.
2. Офицер от армията или представител на революционна власт, който командва всички видове войска и се грижи за реда във военно време. Комендант на града.
3. Началник на обществена сграда, на лагер и под. Комендант на общежитието.
прил. коменда̀нтски, коменда̀нтска, коменда̀нтско, мн. коменда̀нтски. Комендантски час. Комендантски патрул.

Грешни изписвания (3)

  • коминдант
  • кумендант
  • куминдант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-мен-дант
непълен член ко-мен-дан-та
пълен член ко-мен-дан-тът
мн.ч. ко-мен-дан-ти
членувано ко-мен-дан-ти-те
бройна форма ко-мен-дан-ти
звателна форма ко-мен-дан-те