комбина̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. комбина̀тори, м. Разг. Пренебр. Човек, който се обогатява чрез различни комбинации, обикн. незаконни; играч. Той е голям комбинатор, бързо натрупа пари. Велик комбинатор.
Грешни изписвания (7)
- комбенатор
- комбенатур
- комбинатур
- кумбенатор
- кумбенатур
- кумбинатор
- кумбинатур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ком-би-на-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | ком-би-на-то-ра | |
| пълен член | ком-би-на-то-рът | |
| мн.ч. | ком-би-на-то-ри | |
| членувано | ком-би-на-то-ри-те | |
| бройна форма | ком-би-на-то-ра | |
| звателна форма | — | |