комар

Речник на българския език

кома̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кома̀ри, (два) кома̀ра, м. Малко летящо насекомо, което хапе и предизвиква силен сърбеж, обикн. в топло време. Вечер имаше стотици комари, които непрекъснато хапеха.
Малариен комар. — Комар, преносител с ухапванията си на малария.



м., само ед. Различни видове хазартни игри. Всяка нощ играя комар. Печеля на комар. Губя на комар.

Грешни изписвания (1)

  • кумар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-мар
непълен член ко-ма-ра
пълен член ко-ма-рът
мн.ч. ко-ма-ри
членувано ко-ма-ри-те
бройна форма ко-ма-ра
звателна форма