командуване

Речник на българския език

командуване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ман-ду-ва-не
членувано ко-ман-ду-ва-не-то
мн.ч. ко-ман-ду-ва-ния
членувано ко-ман-ду-ва-ни-я-та