команден

Речник на българския език

кома̀нден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • командин
  • куманден
  • кумандин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-ман-ден
непълен член ко-ман-д-ния
пълен член ко-ман-д-ни-ят
ж. р. ко-ман-д-на
членувано ко-ман-д-на-та
ср. р. ко-ман-д-но
членувано ко-ман-д-но-то
мн. ч. ко-ман-д-ни
членувано ко-ман-д-ни-те