ж., само ед. Спец. В медицината — пълно безсъзнание с отслабени реакции към външни дразнения. Изпадам в кома. Излизам от кома. Той е в кома от два дни.
Грешни изписвания (1)
комъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.