колофо̀н
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м.,само ед. Твърдо светложълто вещество, което се добива от смола на иглолистни дървета и служи за натриване лъковете на струнни инструменти.
Грешни изписвания (3)
- колуфон
- кулофон
- кулуфон
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-ло-фон | |
|---|---|---|
| непълен член | ко-ло-фо-на | |
| пълен член | ко-ло-фо-нът | |
| мн.ч. | ко-ло-фо-ни | |
| членувано | ко-ло-фо-ни-те | |
| бройна форма | ко-ло-фо-на | |
| звателна форма | — | |