колоритен

Речник на българския език

колорѝтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

колорѝтна, колорѝтно, мн. колорѝтни, прил.
1. Който е богат на багри. Колоритна картина. Колоритен пейзаж.
2. Прен. За език, стил — който е изразителен.
3. Прен. За човек — който се отличава с особени качества; който изпъква, впечатлява. Колоритна личност.

Грешни изписвания (7)

  • колоритин
  • колуритен
  • колуритин
  • кулоритен
  • кулоритин
  • кулуритен
  • кулуритин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-ло-ри-тен
непълен член ко-ло-рит-ния
пълен член ко-ло-рит-ни-ят
ж. р. ко-ло-рит-на
членувано ко-ло-рит-на-та
ср. р. ко-ло-рит-но
членувано ко-ло-рит-но-то
мн. ч. ко-ло-рит-ни
членувано ко-ло-рит-ни-те