колониза̀ция — съществително име, женски род (тип 47)
Значение
ж., само ед.
1. Превръщане на страна в колония.
2. Заселване на чужди територии. Гръцка колонизация по черноморския бряг. Колонизация на Австралия.
1. Превръщане на страна в колония.
2. Заселване на чужди територии. Гръцка колонизация по черноморския бряг. Колонизация на Австралия.
Грешни изписвания (47)
- колонезацеа
- колонезацеъ
- колонезацея
- колонезациа
- колонезациъ
- колонезация
- колонизацеа
- колонизацеъ
- колонизацея
- колонизациа
- колонизациъ
- колунезацеа
- колунезацеъ
- колунезацея
- колунезациа
- колунезациъ
- колунезация
- колунизацеа
- колунизацеъ
- колунизацея
- колунизациа
- колунизациъ
- колунизация
- кулонезацеа
- кулонезацеъ
- кулонезацея
- кулонезациа
- кулонезациъ
- кулонезация
- кулонизацеа
- кулонизацеъ
- кулонизацея
- кулонизациа
- кулонизациъ
- кулонизация
- кулунезацеа
- кулунезацеъ
- кулунезацея
- кулунезациа
- кулунезациъ
- кулунезация
- кулунизацеа
- кулунизацеъ
- кулунизацея
- кулунизациа
- кулунизациъ
- кулунизация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | ко-ло-ни-за-ция | |
---|---|---|
членувано | ко-ло-ни-за-ци-я-та | |
мн.ч. | ко-ло-ни-за-ции | |
членувано | ко-ло-ни-за-ци-и-те | |
звателна форма | — |