колониза̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7a)
Значение
мн. колониза̀тори, м. Този, който колонизира и експлоатира чужди територии.
Грешни изписвания (15)
- колонезатор
- колонезатур
- колонизатур
- колунезатор
- колунезатур
- колунизатор
- колунизатур
- кулонезатор
- кулонезатур
- кулонизатор
- кулонизатур
- кулунезатор
- кулунезатур
- кулунизатор
- кулунизатур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-ло-ни-за-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | ко-ло-ни-за-то-ра | |
| пълен член | ко-ло-ни-за-то-рът | |
| мн.ч. | ко-ло-ни-за-то-ри | |
| членувано | ко-ло-ни-за-то-ри-те | |
| бройна форма | ко-ло-ни-за-то-ри | |
| звателна форма | ко-ло-ни-за-то-ре | |