коло̀квиум
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. коло̀квиуми, (два) коло̀квиума, м.
1. Беседване, изпитване на студенти преди изпитна сесия.
2. Държавен изпит на завършили в чужбина лекари и аптекари.
3. Събиране на учени за обсъждане на определени проблеми. В университета се провежда пролетен колоквиум на младите езиковеди.
1. Беседване, изпитване на студенти преди изпитна сесия.
2. Държавен изпит на завършили в чужбина лекари и аптекари.
3. Събиране на учени за обсъждане на определени проблеми. В университета се провежда пролетен колоквиум на младите езиковеди.
Грешни изписвания (7)
- колоквеом
- колоквеум
- колоквиом
- кулоквеом
- кулоквеум
- кулоквиом
- кулоквиум
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-лок-ви-ум | |
|---|---|---|
| непълен член | ко-лок-ви-у-ма | |
| пълен член | ко-лок-ви-у-мът | |
| мн.ч. | ко-лок-ви-у-ми | |
| членувано | ко-лок-ви-у-ми-те | |
| бройна форма | ко-лок-ви-у-ма | |
| звателна форма | — | |