колит

Речник на българския език

колѝт — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м.,само ед. Спец. В медицината — възпаление на лигавицата на дебелото черво. Имам колит. Страдам от колит.

Грешни изписвания (1)

  • кулит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-лит
непълен член ко-ли-та
пълен член ко-ли-тът
мн.ч. ко-ли-ти
членувано ко-ли-ти-те
бройна форма ко-ли-та
звателна форма —

Връзки