колиба̀р
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
колиба̀рят, колиба̀ря, мн. колиба̀ри, м. Пренебр. Човек, който е живял или живее в колиба.
Грешни изписвания (3)
- колебар
- кулебар
- кулибар
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-ли-бар | |
|---|---|---|
| непълен член | ко-ли-ба-ря | |
| пълен член | ко-ли-ба-рят | |
| мн.ч. | ко-ли-ба-ри | |
| членувано | ко-ли-ба-ри-те | |
| бройна форма | ко-ли-ба-ри | |
| звателна форма | ко-ли-ба-рю | |