колендро

Речник на българския език

колендро съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-лен-д-ро
членувано ко-лен-д-ро-то
мн.ч. ко-лен-д-ра
членувано ко-лен-д-ра-та