коларство

Речник на българския език

кола̀рство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Занятие на колар.

Грешни изписвания (3)

  • коларству
  • куларство
  • куларству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-лар-с-т-во
членувано ко-лар-с-т-во-то
мн.ч. ко-лар-с-т-ва
членувано ко-лар-с-т-ва-та