колар

Речник на българския език

кола̀р — съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

кола̀рят, кола̀ря, мн. кола̀ри, м. Занаятчия, който прави и/или поправя каруци. Искам да си поръчам каруца при коларя.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • кулар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-лар
непълен член ко-ла-ря
пълен член ко-ла-рят
мн.ч. ко-ла-ри
членувано ко-ла-ри-те
бройна форма ко-ла-ри
звателна форма ко-ла-рю

Връзки