кокорча

Речник на българския език

кокорча непреходен глагол от несвършен вид (тип 176ii) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ко-кор-ча ко-кор-чим
2 лице ко-кор-чиш ко-кор-чи-те
3 лице ко-кор-чи ко-кор-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ко-кор-чих ко-кор-чих-ме
2 лице ко-кор-чи ко-кор-чих-те
3 лице ко-кор-чи ко-кор-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ко-кор-чех ко-кор-чех-ме
2 лице ко-кор-че-ше ко-кор-чех-те
3 лице ко-кор-че-ше ко-кор-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кокорчил съм кокорчила съм кокорчило съм кокорчили сме
2 лице кокорчил си кокорчила си кокорчило си кокорчили сте
3 лице кокорчил е кокорчила е кокорчило е кокорчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях кокорчил бях кокорчила бях кокорчило бяхме кокорчили
2 лице беше кокорчил беше кокорчила беше кокорчило бяхте кокорчили
3 лице беше кокорчил беше кокорчила беше кокорчило бяха кокорчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще кокорча ще кокорчим
2 лице ще кокорчиш ще кокорчите
3 лице ще кокорчи ще кокорчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм кокорчил ще съм кокорчила ще съм кокорчило ще сме кокорчили
2 лице ще си кокорчил ще си кокорчила ще си кокорчило ще сте кокорчили
3 лице ще е кокорчил ще е кокорчила ще е кокорчило ще са кокорчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да кокорча щяхме да кокорчим
2 лице щеше да кокорчиш щяхте да кокорчите
3 лице щеше да кокорчи щяха да кокорчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм кокорчил щях да съм кокорчила щях да съм кокорчило щяхме да сме кокорчили
2 лице щеше да си кокорчил щеше да си кокорчила щеше да си кокорчило щяхте да сте кокорчили
3 лице щеше да е кокорчил щеше да е кокорчила щеше да е кокорчило щяха да са кокорчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кокорчел съм кокорчела съм кокорчело съм кокорчели сме
2 лице кокорчел си кокорчела си кокорчело си кокорчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кокорчил съм кокорчила съм кокорчило съм кокорчили сме
2 лице кокорчил си кокорчила си кокорчило си кокорчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм кокорчил била съм кокорчила било съм кокорчило били сме кокорчили
2 лице бил си кокорчил била си кокорчила било си кокорчило били сте кокорчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да кокорча щяла съм да кокорча щяло съм да кокорча щели сме да кокорчим
2 лице щял си да кокорчиш щяла си да кокорчиш щяло си да кокорчиш щели сте да кокорчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм кокорчил щяла съм да съм кокорчила щяло съм да съм кокорчило щели сме да сме кокорчили
2 лице щял си да си кокорчил щяла си да си кокорчила щяло си да си кокорчило щели сте да сте кокорчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих кокорчил бих кокорчила бих кокорчило бихме кокорчили
2 лице би кокорчил би кокорчила би кокорчило бихте кокорчили
3 лице би кокорчил би кокорчила би кокорчило биха кокорчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ко-кор-чи ко-кор-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ко-кор-чил
непълен член ко-кор-чи-лия
пълен член ко-кор-чи-ли-ят
женски род ко-кор-чи-ла
членувано ко-кор-чи-ла-та
среден род ко-кор-чи-ло
членувано ко-кор-чи-ло-то
множествено число ко-кор-чи-ли
членувано ко-кор-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ко-кор-чел
женски род ко-кор-че-ла
среден род ко-кор-че-ло
множествено число ко-кор-че-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ко-кор-чещ
непълен член ко-кор-че-щия
пълен член ко-кор-че-щи-ят
женски род ко-кор-че-ща
членувано ко-кор-че-ща-та
среден род ко-кор-че-що
членувано ко-кор-че-що-то
множествено число ко-кор-че-щи
членувано ко-кор-че-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ко-кор-чей-ки