кокиче

Речник на българския език

1. кокѝче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. кокѝчета, ср. Най-ранното пролетно цвете с бял цвят, което цъфти и в сняг.
Блатно кокиче. — Диворастящо растение с по-дребни и събрани в съцветие цветове, което расте в силно мочурливи места и се използва в медицината за извличане на нивалин.
същ. умал. кокѝченце, мн. кокѝченца, ср.

Грешни изписвания (3)

  • кокичи
  • кукиче
  • кукичи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ки-че
членувано ко-ки-че-то
мн.ч. ко-ки-че-та
членувано ко-ки-че-та-та

2. Кокѝче географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Кокичи
  • Кукиче
  • Кукичи