козел

Речник на българския език

1. козѐл съществително име, мъжки род (тип 33a) редактиране

Значение

мн. козлѝ, (два) козѐла, м.
1. Мъжка коза.
2. Прен. Пренебр. Застаряващ похотлив мъж.

Грешни изписвания (1)

  • кузел

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-зел
непълен член ко-зе-ла
пълен член ко-зе-лът
мн.ч. коз-ли
членувано коз-ли-те
бройна форма ко-зе-ла
звателна форма коз-льо

2. козел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

козел е производна форма на козя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. козел — мин. деят. несв. прич. м. р.

козел е производна форма на козя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).