кожен

Речник на българския език

1. ко̀жен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ко̀жена, ко̀жено, мн. ко̀жени, прил. Който е изработен от кожа. Кожена чанта. Кожени обувки.



ко̀жна, ко̀жно, мн. ко̀жни, прил.
1. Който е свързан с кожата на тялото. Кожни гънки. Кожни клетки. Кожни болести.
2. Който е свързан с лечение на болестите на кожата на тялото. Кожно отделение. Кожен лекар.

Грешни изписвания (1)

  • кожин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-жен
непълен член ко-же-ния
пълен член ко-же-ни-ят
ж. р. ко-же-на
членувано ко-же-на-та
ср. р. ко-же-но
членувано ко-же-но-то
мн. ч. ко-же-ни
членувано ко-же-ни-те

2. ко̀жен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ко̀жена, ко̀жено, мн. ко̀жени, прил. Който е изработен от кожа. Кожена чанта. Кожени обувки.



ко̀жна, ко̀жно, мн. ко̀жни, прил.
1. Който е свързан с кожата на тялото. Кожни гънки. Кожни клетки. Кожни болести.
2. Който е свързан с лечение на болестите на кожата на тялото. Кожно отделение. Кожен лекар.

Грешни изписвания (1)

  • кожин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-жен
непълен член кож-ния
пълен член кож-ни-ят
ж. р. кож-на
членувано кож-на-та
ср. р. кож-но
членувано кож-но-то
мн. ч. кож-ни
членувано кож-ни-те