кодош

Речник на българския език

кодо̀ш — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кодо̀ши, (два) кодо̀ша, м. Разг. Шега, подигравка, забава. Голям кодош падна днес в училище. Правя си кодош.

Грешни изписвания (1)

  • кудош

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-дош
непълен член ко-до-ша
пълен член ко-до-шът
мн.ч. ко-до-ши
членувано ко-до-ши-те
бройна форма ко-до-ша
звателна форма —

Връзки