когато

относ. нареч. Като съюз.
1. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за време, което съвпада с времето, означено в главното изречение, или го следва. Когато обяснявах, вие си приказвахте. Когато се прибрах, нея вече я нямаше.
2. За въвеждане на подчинено определително изречение със значение за тъждество по време с определяемата дума. В годината, когато се преселих тук, зимата беше много студена.
• Когато и да е. — По всяко време. Можеш да ми позвъниш когато и да е, ще бъда вкъщи.