ковък

Речник на българския език

ко̀вък — прилагателно име (тип 80) редактиране

Значение

ко̀вка, ко̀вко, мн. ко̀вки, прил. Който се поддава на коване. Ковък метал.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • ковак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-вък
непълен член ков-кия
пълен член ков-ки-ят
ж. р. ков-ка
членувано ков-ка-та
ср. р. ков-ко
членувано ков-ко-то
мн. ч. ков-ки
членувано ков-ки-те

Връзки