кобила

Речник на българския език

кобѝла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кобѝли, ж.
1. Женската на коня. Извеждам кобилата на двора.
2. Прен. Разг. Пренебр. Висока и груба жена.
прил. кобѝлешки, кобѝлешка, кобѝлешко, мн. кобѝлешки. Кобилешко мляко.

Грешни изписвания (3)

  • кобилъ
  • кубила
  • кубилъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-би-ла
членувано ко-би-ла-та
мн.ч. ко-би-ли
членувано ко-би-ли-те
звателна форма