коантро

Речник на българския език

коантро съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ан-т-ро
членувано ко-ан-т-ро-то
мн.ч.
членувано