княз

Речник на българския език

княз — съществително име, мъжки род (тип 24a) редактиране

Значение

мн. князѐ, м.
1. Титла на глава на княжество.
2. Наследствена благородническа титла на потомците на цар/крал.
3. Благородническа титла, получена за заслуги.

Грешни изписвания (2)

  • кнъс
  • княс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. княз
непълен член кня-за
пълен член кня-зът
мн.ч. кня-зе
членувано кня-зе-те
бройна форма кня-зе
звателна форма кня-же

Връзки