княжество

Речник на българския език

кня̀жество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. кня̀жества, ср. Държава или област с върховен глава княз. Княжество България. Княжество Монако.

Грешни изписвания (3)

  • княжеству
  • княжиство
  • княжиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кня-жес-т-во
членувано кня-жес-т-во-то
мн.ч. кня-жес-т-ва
членувано кня-жес-т-ва-та