книгоразпространение

Речник на българския език

книгоразпространѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Дейност по разпространяване на книги. Работя в книгоразпространението.

Грешни изписвания (31)

  • кнегоразпространение
  • кнегоразпрострънение
  • кнегоразпрустранение
  • кнегоразпрустрънение
  • кнегоръзпространение
  • кнегоръзпрострънение
  • кнегоръзпрустранение
  • кнегоръзпрустрънение
  • кнегуразпространение
  • кнегуразпрострънение
  • кнегуразпрустранение
  • кнегуразпрустрънение
  • кнегуръзпространение
  • кнегуръзпрострънение
  • кнегуръзпрустранение
  • кнегуръзпрустрънение
  • книгоразпрострънение
  • книгоразпрустранение
  • книгоразпрустрънение
  • книгоръзпространение
  • книгоръзпрострънение
  • книгоръзпрустранение
  • книгоръзпрустрънение
  • книгуразпространение
  • книгуразпрострънение
  • книгуразпрустранение
  • книгуразпрустрънение
  • книгуръзпространение
  • книгуръзпрострънение
  • книгуръзпрустранение
  • книгуръзпрустрънение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кни-го-раз-п-рос-т-ра-не-ние
членувано кни-го-раз-п-рос-т-ра-не-ни-е-то
мн.ч. кни-го-раз-п-рос-т-ра-не-ния
членувано кни-го-раз-п-рос-т-ра-не-ни-я-та