клюн

Речник на българския език

клюн съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

клю̀нът, клю̀на, мн. клю̀нове, (два) клю̀на, м.
1. Издадена напред и изострена твърда част от устата на птица, с която тя кълве; човка. Щъркелът има много дълъг клюн.
2. Прен. Всяка част, която наподобява този орган.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клюн
непълен член клю-на
пълен член клю-нът
мн.ч. клю-но-ве
членувано клю-но-ве-те
бройна форма клю-на
звателна форма