клъвване

Речник на българския език

клъвване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клъв-ва-не
членувано клъв-ва-не-то
мн.ч. клъв-ва-ния
членувано клъв-ва-ни-я-та