клозетен

Речник на българския език

клозѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • клозетин
  • клузетен
  • клузетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кло-зе-тен
непълен член кло-зет-ния
пълен член кло-зет-ни-ят
ж. р. кло-зет-на
членувано кло-зет-на-та
ср. р. кло-зет-но
членувано кло-зет-но-то
мн. ч. кло-зет-ни
членувано кло-зет-ни-те