клитор

Речник на българския език

клитор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кли-тор
непълен член кли-то-ра
пълен член кли-то-рът
мн.ч. кли-то-ри
членувано кли-то-ри-те
бройна форма кли-то-ри
звателна форма кли-то-ре