клир

Речник на българския език

клир — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

клѝрът, клѝра, само ед., м.
1. В християнската църква — всички духовници. Събирам клира.
2. Място пред олтара, където се изпълняват богослужебните текстове.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клир
непълен член кли-ра
пълен член кли-рът
мн.ч. кли-ро-ве
членувано кли-ро-ве-те
бройна форма кли-ра
звателна форма —

Връзки