клинѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
клинѝчна, клинѝчно, мн. клинѝчни, прил.
1. Който се отнася до клиника. Клиничен лекар.
2. В медицината — който се установява чрез преки наблюдения над болния. Клинични признаци.
3. В медицината — който има признаците на дадено заболяване. Клинична язва. • Клинична картина. Особености на заболяване.
• Клинична смърт. — Състояние с признаци на смърт, но със запазена жизнеспособност на тъканите. Изпадам в клинична смърт.
1. Който се отнася до клиника. Клиничен лекар.
2. В медицината — който се установява чрез преки наблюдения над болния. Клинични признаци.
3. В медицината — който има признаците на дадено заболяване. Клинична язва. • Клинична картина. Особености на заболяване.
• Клинична смърт. — Състояние с признаци на смърт, но със запазена жизнеспособност на тъканите. Изпадам в клинична смърт.
Грешни изписвания (3)
- кленичен
- кленичин
- клиничин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | кли-ни-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | кли-нич-ния | ||
| пълен член | кли-нич-ни-ят | ||
| ж. р. | кли-нич-на | ||
| членувано | кли-нич-на-та | ||
| ср. р. | кли-нич-но | ||
| членувано | кли-нич-но-то | ||
| мн. ч. | кли-нич-ни | ||
| членувано | кли-нич-ни-те | ||