клинец

Речник на българския език

клѝнец съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

мн. клѝнци, (два) клѝнеца, м.
1. Специални гвоздеи за подковаване на животни.
2. Разг. Гвоздей.
Кова клинци.Разг. Много ми е студено и зъбите ми тракат. Пак ще ковеш клинците рано сутринта.

Грешни изписвания (1)

  • клиниц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кли-нец
непълен член кли-не-ца
пълен член кли-не-цът
мн.ч. клин-ци
членувано клин-ци-те
бройна форма кли-не-ца
звателна форма