клечане

Речник на българския език

клечане съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кле-ча-не
членувано кле-ча-не-то
мн.ч.
членувано