клепало

Речник на българския език

1. клепа̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. клепа̀ла, ср.
1. Дъска или метална плочка, която издава звук вместо камбана, обикн. в манастир. Сутрин рано бие манастирското клепало.
2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който говори много. Голямо клепало е тя, не млъкна цял ден.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • клепалу
  • клипало
  • клипалу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кле-па-ло
членувано кле-па-ло-то
мн.ч. кле-па-ла
членувано кле-па-ла-та

2. Клепа̀ло географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Клепалу
  • Клипало
  • Клипалу

3. клепало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клепало е производна форма на клепам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. клепало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клепало е производна форма на клепам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. клепало — мин. деят. св. прич. ср. р.

клепало е производна форма на клепам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

6. клепало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

клепало е производна форма на клепам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

7. клепало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клепало е производна форма на клепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

8. клепало — мин. деят. св. прич. ср. р.

клепало е производна форма на клепя (мин. деят. св. прич. ср. р.).