клен

Речник на българския език

клен съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

клѐнът, клѐна, мн. клѐнове, (два) клѐна, м. Дърво с широки листа и ценна дървесина, която се използва за мебели, за музикални инструменти и др.



клѐнът, клѐна, мн. клѐнове, (два) клѐна, м. Сладководна риба от семейство шаранови, разпространена в нашите реки; речен кефал.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клен
непълен член кле-на
пълен член кле-нът
мн.ч. кле-но-ве
членувано кле-но-ве-те
бройна форма кле-на
звателна форма