клек

Речник на българския език

клек — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

клѐкът, клѐка, мн. клѐкове, (два) клѐка, м. Иглолистен храст, чиито клони се стелят по земята.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клек
непълен член кле-ка
пълен член кле-кът
мн.ч. кле-ко-ве
членувано кле-ко-ве-те
бройна форма кле-ка
звателна форма —

Връзки