клей

Речник на българския език

клей съществително име, мъжки род (тип 28) редактиране

Значение

клѐят, клѐя, мн. клѐйове, (два) клѐя, м.
1. Само ед. Жълта прозрачна лепкава течност, която избива по някои дървета при нараняването им и се втвърдява. По дънера на старата слива винаги имаше по-мек или по-твърд клей.
2. Вид лепило.
Пчелен клей. — Вещество, което се събира и обработва от пчелите и се използва в медицината; прополис.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клей
непълен член клея
пълен член кле-ят
мн.ч. кле-е-ве
членувано кле-е-ве-те
бройна форма клея
звателна форма