клатушка

Речник на българския език

1. клату̀шка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • клатушкъ
  • клътушка
  • клътушкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кла-туш-ка
членувано кла-туш-ка-та
мн.ч. кла-туш-ки
членувано кла-туш-ки-те
звателна форма

2. клатушка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

клатушка е производна форма на клатушкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. клатушка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

клатушка е производна форма на клатушкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. клатушка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

клатушка е производна форма на клатушкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).