кител

Речник на българския език

1. кѝтел — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • китил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-тел
непълен член ки-те-ла
пълен член ки-те-лът
мн.ч. ки-те-ли
членувано ки-те-ли-те
бройна форма ки-те-ла
звателна форма —

2. кител — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кител е производна форма на китя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. кител — мин. деят. несв. прич. м. р.

кител е производна форма на китя (мин. деят. несв. прич. м. р.).

Връзки