китара

Речник на българския език

кита̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кита̀ри, ж.
1. Струнен музикален инструмент с резонаторна част във формата на осморка.
2. Прен. Разг. Пренебр. Глава.
прил. кита̀рен, кита̀рна, кита̀рно, мн. кита̀рни.

Грешни изписвания (3)

  • кетара
  • кетаръ
  • китаръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-та-ра
членувано ки-та-ра-та
мн.ч. ки-та-ри
членувано ки-та-ри-те
звателна форма