кинѐтика
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Спец. Дял от теоретичната механика, който изучава механичното състояние на телата във връзка с определящите го физически причини; динамика.
2. Спец. Дял от теоретичната физика, който изучава свойствата на телата, като са известни законите за движението на изграждащите ги частици.
3. Спец. Дял от физико-химията, който изучава скоростта на химическите реакции и нейната зависимост от условията на протичане на реакциите.
прил. кинетѝчен, кинетѝчна, кинетѝчно, мн. кинетѝчни.
1. Спец. Дял от теоретичната механика, който изучава механичното състояние на телата във връзка с определящите го физически причини; динамика.
2. Спец. Дял от теоретичната физика, който изучава свойствата на телата, като са известни законите за движението на изграждащите ги частици.
3. Спец. Дял от физико-химията, който изучава скоростта на химическите реакции и нейната зависимост от условията на протичане на реакциите.
прил. кинетѝчен, кинетѝчна, кинетѝчно, мн. кинетѝчни.
Грешни изписвания (7)
- кенетека
- кенетекъ
- кенетика
- кенетикъ
- кинетека
- кинетекъ
- кинетикъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ки-не-ти-ка | |
|---|---|---|
| членувано | ки-не-ти-ка-та | |
| мн.ч. | ки-не-ти-ки | |
| членувано | ки-не-ти-ки-те | |
| звателна форма | — | |