килиен

Речник на българския език

килѝен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

вж. килѝя

Грешни изписвания (3)

  • келиен
  • келиин
  • килиин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ки-ли-ен
непълен член ки-лий-ния
пълен член ки-лий-ни-ят
ж. р. ки-лий-на
членувано ки-лий-на-та
ср. р. ки-лий-но
членувано ки-лий-но-то
мн. ч. ки-лий-ни
членувано ки-лий-ни-те