килерче

Речник на българския език

килѐрче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. килѐр

Грешни изписвания (3)

  • келерче
  • келерчи
  • килерчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-лер-че
членувано ки-лер-че-то
мн.ч. ки-лер-че-та
членувано ки-лер-че-та-та