кесар

Речник на българския език

кѐсар — съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

кѐсарят, кѐсаря, мн. кѐсари, м. Истор.
1. Във Византия — титла на висш сановник или родственик на императора.
2. Във Византия — император.
прил. кѐсарев, кѐсарева, кѐсарево, мн. кѐсареви. Божието богу, кесаревото — кесарю.

Грешни изписвания (1)

  • кесър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ке-сар
непълен член ке-са-ря
пълен член ке-са-рят
мн.ч. ке-са-ри
членувано ке-са-ри-те
бройна форма ке-са-ри
звателна форма ке-са-рю

Връзки