квиетизъм

Речник на българския език

квиетѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

Религиозно мист. учение, според което религиозното благочестие се състои в съзерцаване и духовно самовдълбочаване, които водят до абсолютен душевен покой. Безучастно отношение към обкръжаващата действителност.

Грешни изписвания (7)

  • квеетизам
  • квеетизъм
  • квеитизам
  • квеитизъм
  • квиетизам
  • квиитизам
  • квиитизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кви-е-ти-зъм
непълен член кви-е-тиз-ма
пълен член кви-е-тиз-мът
мн.ч. кви-е-тиз-ми
членувано кви-е-тиз-ми-те
бройна форма кви-е-ти-зъ-ма
звателна форма